Стара майка

​

 

              Милито беше котка особена, своенравна и недоверчива. Но по човешки разумна, справедлива и грижовна майка. Роди и отгледа много котенца в дългия си живот край нас. Свикна с навиците ни, привърза се към къщата и големия двор. И много внимаваше да не допуска натрапници да въртят опашки наоколо и да се промъкват крадливо между храстите. После някак неусетно поостаря, както си върви животът. И човешкият, и котешкият. Грациозната походка се позабави, надменно вирнатата опашка се поотпусна. Полегнала в любимото си ъгълче, наблюдаваше строго играта и подскоците на последното си коте. 

​

               А Джоана беше чисто черна, лъскава и дългокосместа красавица, малко дивачка и любопитна към всичко. С дързостта, присъща на младостта излапваше лакомо всичко от паничката, после протягаше муцуна и към тази, на майка си. Не признаваше правила, не откликваше на повикване, не свикна с реда в къщата.

Когато понапълня, помислихме, че трябва да й намалим храната. Нямаше как да е бременна, беше още съвсем малка котка – на около година. Дните се нижеха, пълни с лудории, с издърпаните конци на килима, със съборените саксии, с неодобрителното изръмжаване на Милито някъде от под стола.

 

              Един ден чудото започна. Джоана мяукаше уплашено, щураше се напред-назад, искаше да пие вода, ама се отказа. Разбрахме, че нещо става и донесохме от тавана стария плетен панер, в който се бяха родили толкова поколения котета. Постлахме го с чисто и меко одеалце. Изобщо не го погледна. Когато започнаха да се раждат котенцата, тя стоеше права в антрето и гледаше изненадано малките мокри и лепкави вързопчета в краката си, които мърдаха и писукаха. Искаше да избяга, капки кръв оформиха къса, тревожна диря след нея.

Заехме се да помагаме. Пренесохме котенцата в панера, срязахме пъпните върви и отделихме плацентите. Бяхме объркани и не знаехме какво е нужно по-нататък... Джоана ни гледаше ужасена.

             

              Изведнъж отнякъде се появи Милито. Намести се внимателно в панера при котенцата. Заоблизва треперещите мокри телца. Замърка кротко и успокоително. Трите мъничета инстинктивно се наместиха под топлия й корем и засукаха. Джоана наведе глава и колебливо се настани в панера. Засука редом с тях.

             

              Стара майка имаше мляко. И топлина за всички.

​