Две листенца ми трябват – от бяло лале.

И една детелина зелена.

Те под синия свод – да ми бъдат криле,

Тя във сивия ден – да ми бъде вселена.

 

​

И калинка една – да ми бъде сърце.

Отмаляло от нежност да бие.

И от слънцето късче – да взема в ръце.

От лъчите гнездо да си свия.