Ако имах властта да избирам

между октомври и май,

бих избрала узрялата сладост

на смокини и нар.

Деликатния хлад, предвидимото време,

с пулс на циганско лято.

Бих рисувала взрив хризантеми

и кръвта на последната роза.

Бих сменила надеждата с есенно семе,

вдъхновило пръстта.

И поклон на дървото бих сторила,

разсъблечено в мократа шума

и настръхнало в новите пъпки.

Бих се сляла с лилавите вечери

с опустели бездънни гнезда.

И невинния глад на врабчетата

бих избрала пред гордата песен на кос.

Като златно листо бих се въздъхнала

сред затоплени жълти треви.

Там,  където заглъхва

вдъхновеният летен концерт

на щурците със луди цигулки.