Притискам те във двете си ръце,

макар че няма да си вечно само моя.

На теб обрекла своето сърце,

отдавам ти и сънищата свои.

 

И ако някога посоката сгрешиш,

ръката ти ще стискам до отмала -

да стигнеш до брега, да продължиш,

да видя, че да литнеш си успяла.

 

На някой пристан сигурно ще спрем -

да се сбогуваме и всеки да отплава

по своя път, щастливо устремен.

Но фара общ да свети ще оставим.

 

Върви животът, литва като час.

Но в пътя ще сме двете, моя мила.

Облегната на твойто рамо - аз,

ти – две крила до мен склонила.