Петър Йонков Табаков се ражда на 15.04.1869 г. в с. Ново село, Троянска околия, като третото дете на Йонко Петров Табаков и Мария Йонкова Тотевска. Кръщават го Петър – по името на братчето, което са загубили преди него. Майка му си отива много рано, още преди да е навършил седем години. Баща му Йонко се жени повторно за жена, на име Гана Попова.

             Първите спомени, описани детайлно в собственоръчно написаната му автобиография, са свързани с Априлското въстание, което избухва в Ново село на
1. май и продължава до 11. май 1876 г. При избухването на въстанието жените и децата бягат в Балкана, където дни наред се крият, прехранват се със сурови плодове и царевица, треперят за близките си и изоставените къщи и добитък. Петър си спомня, как втората му майка, съвсем млада по онова време, си мажела лицето с животински изпражнения – да не я нарочат турците и да я потурчат. След потушаването на въстанието, турците ги откриват и връщат в селото, където ги очаква зловещата гледка на изкланите по улиците хора, осквернената църква, опожарените къщи и дюкяни и писъците на жените. Съзира дядо си Петър, прострян на прага до къщата, насечен с нож по гърба и главата. Завили го в една черга и го закопали близо до хармана. Баща му Йонко също бил убит, заедно с други мъже, които башибозуците безмилостно застреляли и ограбили. След някое време с баба му пренесли останките на скъпите си покойници в гробището на църквата Св. Параскева, където били положени още майка му и брат му.

             На седем години Петър Табаков остава кръгъл сирак. Чичо му, чорбаджията Цонко Табакът, го изпраща в Габрово, където в двора на църквата Св. Троица се събират осиротели деца от околните села и биват взимани за осиновяване. Петър бил осиновен от семейството на Атанас Кънев и Мица Лазарова, които имали още три дъщери, а синовете им били починали. Те се грижат добре за момчето – обличали го с хубави дрехи и обуща, водели го на църква, после го записали на училище.

             Две години по-късно осиновителят му се разболял и починал, а съпругата му се омъжила повторно.

На 20 години става писар в с. Дамяново, а после продължава да работи като секретар–бирник в Ново село.

             От 1890 до 1893 г. Петър Табаков отбива военната си служба, зачислен е в 20 резервен полк в Ловеч. Среща бъдещата си жена – Пена, с която уговарят годежа и женитбата си и тя остава да го чака.

             През 1894 г. се ражда първото от седемте им деца – синът Иван, моят дядо. Едно след друго на бял свят идват Стефан /1901 г./, Мария /1905 г./, близначките Денка и Розка /1908 г./, Атанас /1910 г./, и най-малката – Стефана /1912 г./.

             През 1907 г. Петър Табаков е назначен на работа в общината на гр. Севлиево, където работи последователно като секретар-бирник, кмет, окръжен проверител и градски общински бирник до пенсионирането си, в продължение на над 25 години. Семейството се премества да живее в къщата на ул. Раковски в Севлиево.

             В продължение на 11 месеца участва в Балканската война /1912-1913 г./.

             Кратко след раждането на последното дете в семейството, жена му Пена Табакова се разболява тежко и умира през 1918 г. Децата остават сирачета, на грижите на бащата и най-големия брат, който по това време е 24-годишен и отбива военната си служба в гр. Ксанти.

             През 1919 г. Петър се жени повторно за Иванка Занкова – добра и грижовна жена, която поема отглеждането на децата. По това време тя е на 33 години, а той е 50-годишен.

             Горчиви са последните години от живота на Петър Табаков. При проверка на отчетите на севлиевската градска община той е начетен от Търновската сметна палата и през 1934 г. му е съставен ревизионен акт. В следващите години Сметната палата прави поредица от ревизии на Севлиевското данъчно управление и констатира пропуски във финансовите отчети за периода 1927– 1932 г. Вещи лица разкриват, че за по-голямата част от установения дефицит отговорност носи общинският контрольор Петър Златев. Независимо от това, срещу Петър Табаков е заведено дело, заедно с общинския контрольор, което продължава над 10 години. Наложената глоба наследниците изплащат след смъртта му.

             В годините след пенсионирането си, около 1940 г., Петър и Иванка Табакови се преместват в София при големия си син Иван Табаков и живеят във фамилната къща в Красно село. Здравето на дядо Петър е сериозно разклатено, но това не му пречи да обгражда внуците си с любов, да се гордее с успехите и уменията им, да им изпраща мили послания и картички, написани с красивия му калиграфски почерк. В спомените им той остава като един много скромен, работлив и добър човек.

             През 1942 г. синът инж. Иван Табаков основава фондация „Пена и Петър Табакови” за подпомагане на новоселското училище.

             Петър Табаков умира от миокардит и сърдечна недостатъчност на 10.05.1943 г. в дома си, на 74 години.

             В Ново село и околните села бият камбаните на всичките пет църкви. След отслужената в негова памет литургия, свещеникът държи прочувствено слово за живота и дейността на Петър Табаков в подкрепа на развитието на Ново село: подпомага построяването на двете църкви – Св. Троица и Св. Георги, построяването на трите каменни моста, прокарването на някои от междуселските пътища, откриването на фелдшерски участък, откриването на пощенска станция, подготвителни дейности за откриването на Земеделска банка.

             Един голям човек и голям родолюбец.