Кристина Захариева
Вятърно момиче
Ще се пробуди детството.
Ще хукне.
Ще ми завърже вятър за ръцете –
ще ме направи вятърно момиче.
Ще се затича детството немирно.
Ще ми напъха
птиче във джобовете,
ще ми наниже
слънце на гердана.
Като се мръкне,
пак ще ме забрави
и ще си тръгне
с дрехата на здрача.
А мене ще ми пари под клепачите
едно засято слънчево мънисто.
Блясък
В далечината нещо свети,
разпръсква огнени искри.
Изгубен бисер или цвете
проблясва, грее и гори.
Но приближиш ли става ясно -
туй чудно нещо що било:
игриво слънчев лъч проблясва
в парче отчупено стъкло.
Сапунени балончета
Носи ви вятър край кестени есенни
слънчеви пръски трептят.
Вие танцувате весело с песните
«Колко е хубав светът!»
После угасвате чудни и бляскави
«Сбогом!» тревата шепти.
Само на клончето, грейнала ласкаво
капчица светла блести.
С горещ език
С горещ език облиза слънцето
задрямалите облаци.
Огледа се в очите
на най-палавото детство
и се хареса.
Засмя се.
И земята стана златна.