Кристина,

 

            С неособено голямо желание приех да прочета стихове от непозната млада поетеса. Не вярвам големите таланти да са толкова чести, че да имам късмета да ги срещна. А не е много приятно да казваш  не много добри думи на млад човек. За щастие, още първото Ваше стихотворение, което прочетох, ме грабна – „Оцеляване”. И всички останали прочетох с нарастващо удоволствие и радост от срещата с наистина роден талант. Няколко образа само: „Пред вратата бърше кални обувки дъждът” или

            Когато ми достигнат сили да умра...

            От този миг

            ще почна да живея

ме убедиха, че съм се срещнал с творец, който не само умее да се изразява и мисли в образи, но е и достигнал до някои доста дълбоки истини за битието, до които и много дълго пишещи и признати поети не са достигнали и едва ли ще достигнат.

            Но дори това е малко, твърде малко. И след време Вие – вярвам – ще разберете какво е „многото”. Защото призванието не е само изразно умение, не е само мисловно прозрение, то е преди всичко проклятие, което истински призваните за творчество винаги заплащат скъпо. Поет може да бъде само онзи, който е готов да жертва всичко. Всичко.

            А в това никакви съвети не могат да се дават. Мога, разбира се, да Ви кажа, че е необходимо да култивирате таланта си, а това е възможно само с упорито четене – трябва да усвоите в лабораторните тънкости не само цялата българска, но и представителното от световната поезия и да усвоите поне една чужда литература отвътре. Българската литература, на която никога не са липсвали таланти, но винаги й е липсвала достатъчно култура, е в момент, когато се задъхва от необходимостта талант и ерудиция да се съчетаят под егидата на един кристално чист морал и саможертва. Морал, разбира се, не значи аскетизъм. Значи отстояване на осъзнатите истини с душевна всеотдайност. Впрочем, защо ли ви говоря толкова дълго. Тези истини Вие сама ще ги научите, по-точно ще преживеете дълбоко, ако Ви е съдено да издържите докрай по този мъчителен, дълъг, но сладостен път, който се нарича Творчество.

            Желая Ви не успех, това не е точната дума, желая Ви наистина да намерите този път и да вървите по него с достойнство.

 

                                                           Ваш Светлозар Игов

 

20 май, 1981 г.