Кристина Захариева
Котешка колиба
Аз съм доста сръчен в ръцете. Обичам да майсторя разни неща, а и фантазия имам. Да не прозвучи твърде самохвално, но съм естет, така да се каже. Имам творчески усет, направо съм си дизайнер един вид. Правя различни неща от дърво – гъби, котенца, свещички с пламъче. И с кожа обичам да работя, и с керамика. Красиви неща се получават, поне според мен.
Та онзи ден ми хрумна да направя колибка за нашия рижав котарак Харалампи. Дето нощем спи върху черджето пред вратата на верандата, завит като кравай. Не всяка нощ, защото много ходи по любов наоколо, а и ловец е. Ту някоя мишка ще донесе, ту някое врабче. Оставя плячката пред вратата и гледа като победител. Замислих се, че вече нощите са студени и сигурно мръзне горкият. Така измислих да му направя топла колибка, да му е уютно и приятно в нея. А и според жена ми, това е най-полезното нещо, което съм се захващал да майсторя.
Разчертах размерите, подготвих материали. Получи се страхотно и го заснех и като клипче в ютюб. Да гледат хората и да се учат. Харалампи се изненада приятно. Веднага се провря вътре и само оранжевият край на опашката му остана навън да се вее като знаме.
Съседът от горната къща ме срещна на път за спирката.
- Коце, децата разправят, че си направил хубава къща за твоя котарак. Моят Рижко мръзне като куче навън. Все гледа към вашия двор и към колибата и място не може да си намери. Да вземеш да ми дадеш чертежите, че да опитам и аз нещо да измайсторя.
- Ще ти ги дам, Станчо, разбира се. Даже и да ти помогна мога, само да ми остане време.
- Аз смятам, че ще се справя и сам. Не е като да не съм пипал инструменти. А и Рижко заслужава. Човек като има животно, трябва и да се грижи добре за него. Не е само храната.
И Станчо махна приятелски и забърза да хване автобуса.
Есента разплиска шарени листа из двора. Вятърът подгони облаците и някак бързо застудя. Улисан из градината, съвсем забравих за колибката на Станчо и неговия мръзнещ хубостник. Но той сам ме спря на улицата и се разприказва.
- Направих бърлогата, Коце, с твоите чертежи и с твоите указания в интернет. Екстра стана, вътре сложих едни стари кожи, като тапицерия нещо. А пък съм я и боядисал тъкмо – зелена, като вратата на гаража. Майсторско изпълнение. Дано само скитникът да я одобри, че много ходи по мацки.
- Ще дойда да я видя, ти слагай ракията – засмях се и аз.
Вечерта се спусна неусетно и поръси пожълтялата трева със ситен дъждец, вятърът се усили и катурна саксиите с подправки на верандата.
Грабнах два домата и бодро закрачих към Станчови. Неговият двор е по-малък от нашия, но си има всичко – и спретната леха с димитровчета, и трева, която той полива и коси с маниакална методичност, и малка зеленчукова градинка, в която най-голямата му гордост са труповете на охлювите, с които се бори сърцато. Котешката колиба се беше получила доста добре, а зеленият цвят ѝ придаваше вид на умалена алпийска хижа.
Спрях до нея да огледам изпълнението отблизо и в този момент отвътре се измъкна моят ненагледен котарак Харалампи. Смаян гледах опашката му - оранжевото беше цялото на зелени линии – като странна зебра, нарисувана от ексцентричен художник.
- Влизай, влизай, Коце! Рижко нямаше търпение да се нанесе в къщата си – засмя се Станчо откъм входната врата. В ръцете му потракваха чашки и едно запотено шише утешителна сливова.
