Той е бял, безтегловен и блуден –

моят слънчев, замислен балкон.

таен остров и фар - вечно буден,

и за скитащи птици подслон.

 

През нощта със звездите флиртува,

денем облак игриво закача,

за кокетна гугутка тъгува,

със дъжда невъздържано плаче.

 

Но за мене балконът е скучен –

аз за нови посоки мечтая.

И след сън непробуден, отключен,

хоризонтът криле ми чертае.

 

И се готвя за полет далечен,

оседлан е Пегасът ми вече.

Влюбен в птица,  балконът ме пита:

С мен ли идваш? Побързай, излитам!