Аз няма да успея да избягам

от тази вече побеляла  къща -

от сянката, застанала на прага,

от детството, което ме завръща.

 

На вишните снежецът е изпадал.

Лалетата  са клюмнали главици.

В  гнездото, опустяло безпощадно,

се топлят две самотни птици.

 

Вратата плаче, подовете стенат,

далечни стъпки стълбището парят.

Часът е спрял, едва наченат,

и стари дни отронва календарът.

 

Един прозорец горе още свети

и  празнота в окото му наднича

А взорът му пронизал е небето

и залезът от раната изтича.

 

Аз още мога да разбудя двора -

по пустата пътека да изтичам,

вратата стара с обич да отворя

и да повикам онова момиче...