Кристина Захариева
Приказки в кибритена кутийка
Като всяко дете, обожавах да заспивам с приказки.
И мама присядаше на леглото ми и започваше замечтано да реди историите за човечето от кибритената кутийка. То живееше в кибритена кутийка, но беше сякаш съвсем, съвсем истинско. Имаше си своя малък свят, с малки предмети и малки мебели в стаичката си, с големи радости и големи тъги. Имаше си цветя, имаше дори едно малко коте, имаше много приятели и го спохождаха най-невероятни приключения. И винаги знаеше какво ми се е случило и на мен през деня, защото на него му се случваше същото. И намираше изход от всичките ми проблеми. И от малките, и от големите.
Мама сякаш влизаше в друг един, приказен свят. Гледаше не към мен, а някъде напред, в тъмното на детската ми стая. Взираше се през прозореца, но не навън, а навътре към небето. Поглеждах и аз натам, все ми се струваше, че ще зърна малкото човече от кибритената кутийка.
И приказките се редяха, вълшебни и различни всеки ден. Така обичах тия приказки, че никакви царски дъщери, никакви прасенца и никакви принцове не ми бяха интересни. Даже понякога отивах без подкана да лягам, намъквах набързо пижамата, гасях лампата и чаках в тъмното да се отвори малката кибритена кутийка.
Една вечер мама каза, че човечето се готви за път. Дълъг, далечен път. Щяло да замине скоро.
И не след дълго то си поля с повече вода малките цветенца, които растяха в кутийката, остави повече мляко в паничката на котенцето и си взе довиждане.
Скочих в леглото, разсънена, запалих лампата.
- Мамо, къде ще заминава човечето, толкова ще ми липсва!
- То ще се върне. Непременно ще се върне един ден - каза мама и гласът ѝ хем беше мек, хем беше достатъчно убедителен.
- Трябва само да оставим кибритената кутийка отворена, тук на прозореца. И някаква малка светлинка да свети, за да може човечето да си намери отново своята къща.
И кибритената кутийка остана на перваза под прозореца на моята стая. И светлинка остана, която тогава мама запали.
И да, един ден, след много, много дълго време, човечето пак се върна в кибритената кутийка. Облече си малката пижамка, изпи си млякото от малката синя чашка и щастливо се намести в малкото си легълце.
- И после какво станало? – пита ме днес моето любопитно момиченце.
Търка очи и сънят на пръсти се промъква под звездното небе на детската стая.