Дядовци

​

 

            Дядо Лазар беше съученик и приятел на дядо ми. Бяха много близки и много се обичаха, пишеха си дълги, сложни писма, изпълнени със сантиментални спомени и с деликатни коментари за скорошни политически събития. След гимназията моят дядо завършил право, станал адвокат и се установил в столицата. А Лазар си останал в село Хирево, отдал се на учителстване и там устроил битието и семейството си.

            Сладкодумен, начетен и по природа мъдър, дядо Лазар беше същински извор на  различни житейски истории, на разкази за вехти и по-нови времена, на спомени за хора и събития. „Хиревският Хемингуей“ го бяхме кръстили – не само заради физическата прилика с гъстата бяла брада и едрото телосложение, но и заради тая негова бликаща речовитост.

            Вече в по-напреднали години, като пенсиониран учител, той се беше посветил на любимия си пчелин, на книгите и на малцината останали живи приятели. Сговорчива и много работлива, жена му – баба Ганка, уважаваше всичките му пристрастности, посрещаше сърдечно гости и съумяваше да поддържа радостни всички цветя на двора.

            Обичахме да им гостувахме вкупом, цялото семейство. Колата ни изсипваше възбудени и щастливи от предстоящата среща насред прашната улица в края на селото. И почваха да се редят разкази и спомени, мъдрости и шеги. А на печката къкреше най-сладката кокоша супа и миришеше на току-що опечен хляб.

При едно от пътуванията до Хирево, решихме да направим един по-дълъг излет заедно. Да минем през Батошевския манастир, където баба и дядо се венчали и да стигнем до Ново село – да видим новия етнографски комплекс и да се пошляем из пазара.

            Натоварихме се в колата. Дядо Лазар излезе последен. Откъсна няколко тъмночервени божура от градината и внимателно заключи портичката.

            Пътувахме из малките извити междуселски пътчета, промушващи се сред сенчести гори и слънчеви ниви, насълзени от тънички вади и катерещи се по поостарели мостчета и баири с малинак. Някъде из малкото дефиле на местността Боаза, близо до Кръвеник, дядо Лазар помоли да спрем за малко.

            - Нося цветя за дядо Фильо – каза.

И тръгнахме по затревената пътека, нагоре. Спъвахме се в камъни и коренища, а дядо Лазар стискаше божурите до гърдите си, да не се прекърши някой от кървящите цветове.

Не знаех тогава кой е този дядо Фильо.

            - С неговата кръв е писана най-героичната история на този край. Заможен човек бил, чорбаджия. И кмет е бил, и църква вдигнал. Войвода станал на Кръвенишкото въстание – каза дядо Лазар.

 

            Искрата на Априлското въстание в Централния Балкан пламва с вдигането на три села – Ново село, Кръвеник и Батошево. Без да е обявено в Габрово, Севлиево и Троян. „Продай си нивата, купи си пушка“ – така говорел на хората Стефан Пешев – водачът на революционния комитет в Севлиево, създаден от Дякона. И те купували пушки. Готвели се. Очите им виждали свободата, още преди да я има.

Обявили въстанието на старото хайдушко сборище - връх Бабан. Пред събралото се множество дядо Фильо произнесъл силна и прочувствена реч. А пръв негов заместник бил синът му – Христо. 250 горди и непокорни балканджии завардили двата прохода към Новоселската котловина. Девет дена удържали беснеещия башибозук, девет дни я имало Новоселската република –чиста и свята. Във въстанието участвало цялото население – имало и чорбаджии, и свещеници, монахини и даскали. Жени, деца и старци застанали редом с въстаниците. Без да се случи нито едно предателство.

            Като ги обкръжили, дядо Фильо освободил мъжете от дадената клетва – да могат да се върнат и да спасят семействата си.

            А той самият бил пленен. И понеже, дори заловен, не щял да върви с турците – отрязали му главата и я занесли в конака в Севлиево. Да се разпознае.

 

            Дядо Лазар остави божурите в нозете на паметника и се наведе да коленичи. Гледах смаяна осемдесетгодишния беловлас мъж, който едва сгъна краката си и смирен наведе глава пред дядо Фильо.

            Вдигнах поглед към изсечените години на паметника: 1822 – 1876.

Само на 54 е бил. Дядо на всички дядовци.

​

​

​