На храброто дърво,

което устоя на бурите

и ме запази

между клоните си

Една топла сълза

ме загръща

и бавно се спуска

от окото ти

в моето.

​

Доближили глави,

ще се гледаме дълго,

докогато

се слеят очите ни.

 

Ти не пускай ръката ми.

С теб вървяхме през всичките дни.

През реки от тъга

и поляни от смях.

Прекосихме безброй планини.

 

Аз сега ще те водя

по една мълчалива пътека.

Ще разтварям тревите,

за да минеш напред.

 

И когато пътеката свърши,

ще вървим през звездите.