Сляпо куче

​

 

             Лятото при баба почваше със струпаните книги на шкафчето до леглото, които трябваше да чета и се виеше радостно и безметежно чак до Каменния мост на края на селото. Два залъка за припряна закуска и нечия пронизителна свирка ме изстрелваше навън.

             - Закуската ще те гони цял ден, ще те стигне и ще те гътне, без да се усетиш! – баба знаеше две и двеста, имаше премерена приказка за всичко и ме измерваше с осъдителен поглед от главата чак до обелените колене.

             - Бабче, ще ти набера прясна копривка, ще направиш от вълшебната каша – подвиквам дяволито на тръгване и прегръщам  ръбестите ѝ рамене.

             - А книгите, книгите кой ще ги поглежда?

             - Ти почети, бабче, ще ми разкажеш после – смехът ми се сипе по плочника, баба се смее и тя, и лятото цялото се е разляло в коритото на чешмата до портичката, където току-що откъснати светлозелени марулки са натопени в леген и се разсъбличат от пръстта.

             Градината беше светая светих за баба. Тя потъваше из нея още от рано сутрин, разговорваше се с всяко цвете по отделно, даряваше всяка зеленийка с усмивка и поемаше с окаляната мотичка към зеленчуковите лехи. Сядаше на малкото трикрако столче и плевеше с такова внимание, сякаш гоблен бродираше.

Само със сляпото куче не успяваше да се справи. То унищожаваше методично бабините любимци и понякога я докарваше до сълзи от гняв.

             - Чумата да го тръшне това сляпо куче! И него, и целия му род! Да се затрие из земите там долу и бял свят да не види! – баба така кълнеше невидимия враг на двора и всяка сутрин пустосваше новите му поражения из лехите и насажденията.

             А крадецът никакъв не се виждаше. Оставяше само кръгли, бездънни сякаш дупки и малки купчинки пръст до тях. Подбираше си свежи стръкчета и току-що пораснал зеленчук. Лукчетата ги обожаваше – от тях не оставаше и следа, потъваха като в дън земя, издърпани надолу в пъклените му лабиринти.

 

             Една сутрин Васил, съседът, пристигна да обезврежда сляпото куче. Огледа решително дупките из двора и седна да си приготви арсенала. Направи три димки с парцали, напоени в нафта, навити на пръчка. После отново изучи внимателно бойното поле и каза важно:

             - Обсаждаме го от три места, и го спипваме на четвъртото. Там ще го чакам с мотиката.

             Когато настъпи моментът, тримата вече държахме по една запалена димка в ръце и едновременно ги пъхнахме в изкопаните от врага дупки. Васил застана до четвъртата дупка и се приготви за решително нападение с мотиката в ръце.

             Не след дълго от дупката заднешком се измъкна кална сива топка и Васил замахна с мотиката. Не можах да гледам. Извърната настрани, чаках да чуя какво ще каже баба. 

             Мина май много време. Не знам колко точно, но чак ми засмъдя на очите от стискане. После чух писукане като от малки пиленца, тъкмо излюпени. Баба викна:

             - Божке, Божичко.

             Като се обърнах, сляпото куче беше наобиколено от три-четири сиви топчици, които цвъртяха край него. Земята червенееше наоколо, а съседът Васил си търкаше едното око с опакото на ръката.

​