Кристина Захариева
През затворена уста
Тая моя уста някой ден голяма беля ще ми докара. Отваря се сама и говори преди да е дочакала сигнал от висшите мозъчни центрове.
Ето например, миналата седмица ми дойде до гуша от тъмносиньото ауди, което почти всеки ден някакъв го спира точно пред вратата и трябва да излезеш със завъртане и лек поклон, за да не си изцапаш сакото, дето тъкмо е взето от химическото.
- Абе, тая улица да не е твоя! Разкарай си от тука мърлявата бричка! – викам му.
И тогава предната врата се отваря и от нея бавно слиза един, дето златните му накити ще стигнат за реплика на цялото Панагюрско съкровище.
- Жени не обичам да бия, но днес ще направя изключение! Не можах да го видя това изключение, защото обувките сами ме понесоха скорострелно, като Малкия Мук, в посока на трамвайната спирка.
Онзи ден пък, отивам на пазара за пресни плодове и спирам пред една сергия с ябълки. Протягам ръка да си избера няколко, но продавачът се озъбва като питбул.
- Не пипай стоката! По избор е само в Лидл!
- Я си ги завирай тия ябълки в селския задник – озъбвам се и аз и тъкмо да поема към следващия щанд, оня вече е излязъл отпред, зачервен и готов да брани съсловието.
- Обирай си крушите и тука ще минаваш на два метра разстояние – вика. Че и от съседните сергии се обадиха гневни гласове, обсъдиха ме от върха на главата до пазарската торба чак и стигнаха до физиономията ми, дето била нагла и самодоволна.
Но това са дреболии, просто за примери ги разказвам.
По-сериозно е в офиса. Там по няколко пъти на ден си прибирам нещата от бюрото, готова да си тръгна завинаги.
- Вие всички сте гевреци – казва Шефа и сам се радва на остроумието си. Той този израз на Алф към котарака Лъки много си го харесва и често го използва, за да ни разясни на кой къде му е мястото.
- Може да сме гевреци, но поне сме печени, за разлика от други – сметнах, че и аз съм остроумна, но отприщих гнева му.
- Това тук не е профсъюзно събрание и си запазете коментарите за в къщи. Който не иска да е геврек, да се чувства свободен.
Така си събрах пак нещата и този път наистина ги изнесох от офиса.
- Не можеш така да се държиш с хората, нито си убедителна, нито можеш да постигнеш нещо – каза ми един ден моят мъж. Той е завършил психология и не пропуска случай да си упражнява занаята. Нямам основания да не му вярвам, защото почти няма врагове, а и винаги излиза победител в споровете.
- Можеш много неща да кажеш, но кротко, спокойно, с добър тон – продължи той. Не е нужно да се избухва, да се крещи и да се изричат лоши думи. Най-лошото можеш да го кажеш даже през затворена уста – завърши той и ме погледна. Кимнах, че съм съгласна. И реших, че ще пробвам непременно по неговия начин.
Въоръжена с новия си подход към хората, отидох в общината да изискам едно удостоверение. Чаках доста, макар и с утешително номерче в ръце. Жената зад гишето имаше куп странични занимания – разговори по телефона, обсъждане на нещо много важно с колежката от отсрещното бюро, безкрайно цъкане из клавиатурата и взиране в монитора. Вече бях на предела на търпението, но стисках зъби. Премислях как ще се усмихна и ще кажа кротко, с възпитан тон: Май не си давате много зор тук...
Когато се изправих на гишето срещу нея, даже не ме погледна.
- Не сте попълнили коректно. Трябва да приложите още три документа. А и за днес приключваме работа. Не мога да седя след работно време заради такива като вас.
Поех дълбоко въздух и се усмихнах:
- Аз мога да Ви отговоря, но ще го направя през затворена уста – казвам.
- Как така през затворена уста? – зяпва ме тя и виждам как ръката ѝ вече се прокрадва към бутона за охраната.
- Ами, ей така – подавам ѝ едно сгънато листче.
На листчето пише: „Майната ти!“.
И си тръгнах спокойна.
Имам още четири такива в джоба.