​

Ще се пробуди детството.

Ще хукне.

Ще ми завърже вятър за ръцете –

ще ме направи вятърно момиче.

 

Ще се затича детството немирно.

Ще ми напъха

птиче във джобовете,

ще ми наниже

слънце на гердана.

 

Като се мръкне,

знам, ще ме забрави

и ще си тръгне

с дрехата на здрача.

 

А мене ще ми пари под клепачите

едно засято слънчево мънисто.

 

- - -

И още броди онова момиче,

надбягващо се с вятъра.

Обрулено от здрача.

Подгонено от тръпката на птиче,

събира в длан мънистата на лятото.

През изтънелите клепачи

на топли капки слънцето изтича.