Нощта не носи прошка. Не постила
леглото с кадифето на утеха.
Под мокрите ми мигли се е свила
измачканата цветна днешна дреха,

в която съм се топлила. И ето
вървят овце, съвсем непреброени,
дотупва до неравен брой сърцето.
Ти спиш до мене.
А дали до мене.