През пролетта без дъх ще те обичам.

С надеждата, в капчука зазвъняла,

с цветеца нежен, вишната накичил

като възторжена невяста бяла.

 

През лятото ще те обичам още.

Ще ти шептя през светла раковина.

В индиговите топли летни нощи

през кадифени пясъци ще минем.

 

И в есента така ще те обичам.

Узряла сладост в устните ще лепне.

На слънцето нектарът ще изтича

през жадните ни още топли шепи.

 

През зимата до теб ще седна тихо.

Ще изплета най-топлите чорапи.

Ще помълчим, снегът ще се усмихне

и от очите пролет ще закапе.