И някога войната свършвала.
В дима и пепелта след битките
се спъвали коне в хомота си.
В окопите пулсирала трева.

На зазоряване не се намирал майстор
да реставрира божествата в църквите
и от иконите поглеждал хлябът.

Прегърбвали се каменните мостове,
Навеждали се ниско към водата
и мокрели челата си напукани.
А времето в изтъркани ботуши
минавало по тях и си отивало.

И някъде на своя бряг оставали,
загледани след него, живите -
да си простят
и да засеят нивите.