Надолу, към мъдрата сила на корена.

Към грях и сълза,  във които съм спъната.

Надолу - към смътната сянка на спомена,

в горчивата чаша, изпита до дъното.

 

Назад - по следата с трохите наронени,

покрили обратния път като въглени.

Назад - към гнездото, притихнало в клоните,

в което крилата заякват на тръгване.

 

Напред – след мечтите, платната изопнали,

в море от утеха и с котви отрязани.

Напред - със ръце от докосване стоплени,

към дни от надежда и устрем белязани.

 

Нагоре, към светлия изгрев на утрото,

със порив и тръпка на птица подгонена.

Нагоре - в следа от хвърчило изпуснато.

Под дъжд от звезди, от небето отронени.

 

Къде съм, коя съм... С обувки окъсани,

в посоки залутана, скитница бягаща.

Надолу...Нагоре. Изгубена, търсена.

Назад и напред. Изцелена и вярваща.