Особнякът

​

       

        Беше чешит някакъв, особняк. Живееше в последната къща, в долния край, покрай дерето. Сам, сърдит на целия свят, а като че и на себе си. Никой не помнеше кога се беше заселил тук, хора не му идваха от никъде, пък и той не ходеше у никого. Гледаше си градината с домати и други зелении разни, даже парник някакъв се виждаше в задния двор. Все се мяркаше приведен над някоя леха, облечен в поизвехтяло синьо сетре, залисан между колците, смръщен някак и навъсен. Май и името му никой не знаеше. Особняка – така го наричаха и много не смееха да му се мяркат пред очите.

​

        А то едни очи. Където погледнат – дупка правят. През стиснатите устни най - много някое „не знам“  да се отрони, ама и то ще прозвучи като проклятие. Не обичаше Особняка хорските сбирки и общите работи. Не дойде на осветяването на параклиса, не даде пари за читалището. Като му казаха за оброка при каменната чешма, само изсумтя неговото си „не знам“ и се скри зад портата.

​

        Най го ядосваше шареното куче на Марко, съседа от горната страна. Или ще му залае пред вратата, или ще вдигне крак пред оградата. А пък като заподскача и замаха радостно с опашка да посреща господаря си, Особняка ядно затръшваше всичките си прозорци и дръпваше перденцето отпред.

​

        Една сутрин автобусът мина и замина с пушилка по прашния път между къщите, свирна както обичайно на магазинерката и отпраши надолу. И не след дълго се чуха уплашени викове, Марко тичаше напред-назад и махаше ръце като полудял.

​

        - Сгази кучето, видяхте ли бе, кучето ми премаза! Марко беше съвсем обезумял. Хлопнаха се врати, излезе народ, тюхкане, олелия.

​

        Викове прехвърлиха плетовете, жените прибраха децата по-навътре, да не се мотаят така като гламави наоколо. Мъжете засениха очи с ръце – да видят колкото се може по-надалеко.

​

        А отдолу по пътя се зададе Особняка. Крачеше бавно и носеше на ръце голямото шарено куче. По издяланите като от камък скули се стичаха едри сълзи и капеха върху кучешката муцуна. Шареното куче с мъка отвори очи и облиза една сълза.

​

        Хората се кълняха, че го видели как се усмихнало.