​

Мъжът във много битки е каляван,
минавал е през огън и през лед,
на бурни ветрове е устоявал,
когато се събужда на шейсет.

Морякът на шейсет не пуска котва,
бял флаг не вдига и не търси бряг.
Стои на руля, за потоп приготвен,
с чаровното нехайство на хлапак.

Момчето на шейсет не е от тия,
които ги поставяш под въпрос.
С куража на вале спатия
изважда от ръкава „всичко коз”.

Във своите шейсет мъжът прилича
на скъпо, отлежало питие -
доказан, силен, аристократичен
сред скучното житейско битие.

И на шейсет мъжът е романтичен -
за някой флирт все още е готов.
Но знае как е сложно да обичаш
и как се боледува от любов.

Той храни птици, нощем ги сънува
и мислено в небето с тях лети.
В душата си не се е налудувал
и още гони вятърни мечти.

Мъжът и на шейсет под душа пее
и в него дреме нероден поет.
Той знае как и колко ще успее
и вече не разчита на късмет.

И тайничко във себе си намира,
че в дънки е почти неустоим,
особено когато аплодира
триумфа на отбора си любим.

И на шейсет на него му отива
да крачи с гордо вдигната глава.
Той чашата до дъно си изпива,
дори и да поплаче след това.

И в своя път той няма да се чуди
с какви платна да продължи напред,
когато със усмивка се събуди -
уж същият, но вече на шейсет.