Любовта е онази икона във храма,
на която са врекли душите си двама.
Тя е път без начало, без край и посока,
през трънливи поля и през бездни дълбоки.

Тя не чака отплата, взаимност и сметки,
правила не признава, не пее във клетка.
Закъснява, избързва, не идва навреме,
отеснели заблуди и свян не приема.

Любовта в чистотата на цвят се оглежда,
пламва в миг и боли безнадеждно -
крехка, дръзка, невинна и млада,
стъпва в рана, гори безпощадно.

Не догаря във пламък на вино и свещи
Не очаква подарък, признания, срещи.
Прави грешки, мълчи и прощава,
след потоп и пожар, в пепелта оцелява.

Любовта е крило, под което заспиваш,
стоплен в тръпка, летиш и умираш.
Любовта е пристанище, котва и лудост.
Любовта е ръка, до която се будиш.    

​