Лиско

​

          Лиско беше любопитно ръждиво лисиче, родено в рехавите горички около село Боснек. Чакалите бързо пропъдиха цялото му семейство и го разпръснаха из околността. Лиско колебливо слезе до селото и се промъкна в първото по-приветливо дворче, което видя. През първата нощ не посмя да излезе от гъстака на люляка, разперил сенчеста шатра край оградата. Оглеждаше, душеше и опознаваше обитателите.

          Първа се появи Катя, огледа с любов градината, откъсна няколко маргарити и сипа вода в паничката на Лъки. После се зае да свали багажа от колата и влезе в къщата да оправи леглата и да приготви нещо за вечеря.

          След това от чантата си за път тромаво се измъкна Лъки и затърси познатите си любими неща. Оранжевата му козина беше настръхнала от радостно нетърпение, а ушите му се въртяха като антени, вслушани в тайнствените и необичайни шумове наоколо. Паничката с вода и другата, с котешките бонбони. Сигурните признаци, че си е у дома, и че някой мисли за него. Спусна успокоен вирнатата си опашка и се отъркаля доволен из неокосената трева.

          Лиско затаи дъх. Гледаше жадно как Лъки хруска бонбоните си от синята паничка и чуваше как Катя гальовно го гълчи.

 

          Късно вечерта, когато всичко наоколо утихна, Лиско крадливо доближи паничката. Страхливо близна насипаните в нея котешки бонбони и бързо започна да лапа. Услади му се, а беше и много гладен. Липсваше му топлинката на лисичата дупка, успокоителното мъркане на майка му, познатите миризми.

Легна пак под люляка, сви се на кравай, пъхна муцуна под опашката си и зачака хладната неизвестност на утрото.

 

          Денят огласи околните хълмове с лай на кучета, далечен шум на коли, птичи гласове и човешка суетня. Къщата полека се разбуди, забързани стъпки разлюляха стълбището, някой плисна вода от верандата и Лъки изприпка навън. Невярващ, зарови нос в празната си паничка и се огледа изненадано. После замяука жаловито и гневно едновременно, и седна на прага.

          - Ах, ти, лакомнико – Катя го сгълча шеговито и му сипа нова порция бонбони.

Лиско гледаше и преглъщаше заедно с него. Искаше да бъде котка. Да легне в краката на Катя и да протегне лапи към топлите ѝ ръце. Да мърка и да бъде обичан като Лъки.

 

          Вечерта се реши. Излезе от скривалището си и колебливо се доближи до трапезата на Лъки. Котаракът подскочи от изненада. Гърбът му се изви на дъга, опашката щръкна заплашително и засъска гневно към Лиско. Предупредително гърлено ръмжене закова лисичето на място. От къщата изскочи Катя.

          - Я, какво малко лисиче! Лъки, не се ядосвай, ще ви нахраня и двамата.

          И Лиско получи паничка с хрупкави котешки бонбони, получи и малко млекце, а Лъки беше гушнат и прибран вътре.

 

          Ден след ден лисичето ставаше все по-смело, а новата му стопанка опитваше да стопи ледовете между двете животни. Лъки ревниво бранеше територията си, любовта на Катя и котешкото си достойнство. Заплашително показваше зъбите си и ръмжеше към пришълеца. Но не посягаше.

 

          Лиско се усети по-безопасно и скоро свикна с навиците в къщата. Не правеше бели, не се промъкваше вътре и лягаше кротко в дупката си под люляка.

          Катя се смееше и снимаше питомците си с телефона. „Такава необичайна история“ – разказваше на приятели и съседи.

 

          В селото се заговори за гостенчето в двора на Катя. Няколко съседки наминаха да го видят, но лисичето се уплаши и се скри.

          - Опасно е да държиш лисица наблизо. Хищник е това, крадлив и коварен. А и болести носи. Само бяс ни липсва тук, на село – по-възрастните клатеха глави и мрачно свиваха устни. Разтревожен за кокошките си, най-ядосан беше Дечо. Беше патил от лисици и чакали наоколо и никак не одобряваше присъствието на Лиско. Реши да го застреля някоя нощ и да отърве селото от новата напаст.

          Не беше трудно. Лисичето си спеше под люляка, никой нищо не усети.

 

          На сутринта Катя пусна Лъки навън и затърси с поглед рижото си гостенче. После го видя под люляка.

Лъки изтича пред нея. Мушна се в лисичата бърлога и близна Лиско по главата.

          Грапавият му език остави неравна рошава диря върху струйката кръв, която се спускаше по муцуната на Лиско.