top of page
Image by Andre Benz

 
 Гара за двама

На гарата ще спрем. През нас тъгата

като внезапен летен дъжд ще мине.

Сънлив перон. Пристига самотата,

но тя със влака няма да замине.

 

Остава тук и корени забива

във угарта под лявото ми рамо.

И разцъфтява силна и горчива,

заситена от болката на двама.

 

Ръката ти на качване подхващам

като за танц под свирката далечна.

Сърцето своя жребий – да изпраща

изтеглило е вече.

bottom of page