Ангел Иванов Панев е роден на 30.10.1859 г. в Свищов в семейството на търговеца Иван Панев и жена му Мария. Семейството има четирима сина – Пантелей, Ангел, Теофан и Димитър, и две дъщери – Аника и Евламбия.

             Първоначалното и гимназиалното си образование получава в родния си град Свищов. През 1878 г. постъпва на служба с Първия набор в 15-а пеша Систовска /Свищовска/ дружина на Земската войска.

             Още през лятото на 1878 г. временното руско управление в България започва ускорена подготовка за създаване на военно училище в Пловдив. Назначеният на 8 май 1878 г. руски комисар княз Дондуков-Корсаков предприема създаването на институция за подготовката на офицерски кадри за Българската земска войска. След подписването на Берлинския договор през ноември 1878 г. военното училище е преместено в гр. София. На 15 януари 1879 г. е зачислен първият випуск юнкери, като основните изисквания са младежите да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование. Като войник с гимназиално образование, Ангел Панев е преведен за обучение в Командата на волноопределяющите се. Випускът е подготвен в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Приказ № 40 са обявени произведените в чин прапорщици от I, II и III разряд юнкери, според постигнатите резултати в учебния процес.  Ангел Панев се дипломира с първия випуск, като е произведен в чин прапорщик II разряд.

             Първият випуск на военното училище по-късно е наречен „Генералски випуск“, тъй като от завършилите 163 юнкери 36 достигат до генералско звание.

             Назначен е на служба в 29-та пеша Варненска дружина, която на 18 май 1879 г., съгласно заповед № 44, се преименува на 20-та Варненска пеша дружина. На 30.08.1882 г. е произведен в поручик.

             През 1884 г. е сформиран 8-ми пеши Приморски полк, в състава на който е включена и 20-та пеша дружина. Ангел Панев остава на служба в новосформирания полк.

             През 1884 г. е назначен за командир на 2-ра рота в 8-ми Приморски полк. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и е назначен за дружинен командир в същия полк.

             От този период са запазени сърдечни писма от братята му Теофан и Димитър, изпълнени със загриженост за него, с тревога за събитията на Балканите и реакциите на Великите сили относно Съединението, за съдбата на България и желание да се включат също в бойните редици.

             Съединението на Княжество България с Източна Румелия през септември 1885 г. предизвиква реакцията не само на Османската империя, но и на съседните балкански страни, които не приемат добре удвояването на площта на Княжеството и започват да се готвят за война. Русия изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението. Българите не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, както и завършилите съвсем наскоро българското военно училище капитани. Тук няма полковници и генерали с адютанти. Най-старшите са млади капитани и поручици. Княз Александър І е на 28 години, началник-щаба – на 24, а военният миниcтъp е 29 годишен. Българската пехота разполага със стари пушки, боеприпасите също не са достатъчно, както и униформите.

             В навечерието на Сръбско-българската война, 1885 г., Ангел Панев е командир на 1-ва дружина в 8-ми пеши Приморски полк, под командването на капитан Сарафов. Във връзка с готвения отпор срещу очакваното турско нападение, младият дружинен командир Ангел Панев получава заповед да замине с дружината си за южната граница при с. Голям манастир, Ямболско. Войската е разделена на два корпуса – Източен – където се намира по-голямата част от армията и който е съсредоточен на турската граница, и Западен корпус, който събира останалите войскови части по сръбската граница. България разполага с план за война срещу Османската империя, но не и срещу Сърбия.

             Едва пристигнал на южната граница, с избухването на Сръбско-българската война, капитан Ангел Панев получава заповед незабавно да се отправи към западната граница. За две денонощия те трябва да изминат пеша 400 км. За 20 часа е достигнат Пловдив. Мокри, гладни и изморени, българските войници достигат заветните позиции при Сливница. Ocми пехотен приморски полк записва ненадминат до днес в световната военна история рекорд, изминавайки 95 километра за 32 часа.

             Като част от младата тогава и неопитна българска армия, но с дълбоко съзнание за дълг и висок патриотизъм, Ангел Панев се включва с дружината си в сраженията при Драгоман на 10. ноември, а на 11. ноември участва в преследването на сръбските войски от Драгоман до Цариброд. На 12. ноември участва в сраженията при Цариброд и в преследването на неприятеля до Пирот. На 15. ноември се сражава с дружината си в Пирот, където след силен оръжеен и артилерийски бой, героичният 8-ми Приморски полк влиза в щикова борба из улиците на Пирот, а сърбите отстъпват в безпорядък.

             Така само за две седмици младата българска войска, без каквато и да е външна помощ, подкрепена единствено от родни доброволци, запасни и опълченци, разгромява опитната сръбска армия. Затова за Сръбско-българската война се казва, че "Капитаните побеждават генералите".

             Действията на подчинената си 1-ва дружина в перида 08.11. – 15.11.1885 г, в който настъпва обрат във войната, описва собственоръчно. Намерена е и негова записка от 15. ноември за изпращане на помощ при Пирот, във връзка със забелязани 5 полка на неприятеля на Нишското шосе.

             През 1886 г. е преведен в 9-ти пехотен Пловдивски полк. Следващата година е произведен в чин майор.

             През 1889 г. е назначен за комендант на Пловдивския гарнизон.

             През 1890 г. е преведен за командир на 10-ти пехотен Родопски полк.

             През 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 9-ти пехотен Пловдивски на Нейно Височество княгиня Клементина полк.

             През юли същата година е командирован от военния министър майор Савов в гр. Щайер, Австрия, за да участва в надзора върху производството на поръчани за българската армия оръжия. Назначен е за председател на комисията за приемане на произведените пушки.

             През 1893 г. е преведен за командир на 15-ти пехотен Ломски полк.

             През 1894 г. е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски на Негово Царско височество Престолонаследника полк. Встъпил в командването на 10.04.1894 г.

             На 29.10.1894 г. е преведен за командир на 1-ви пехотен Софийски на Негово Височество княз Александър I полк. Встъпил в командването на 25.11.1894 г. През 1895 г. е произведен в чин полковник. Назначен е в състава на пенсионния комитет.

             На 25 .01.1896 г. е командирован в Лондон като представител на принц Фердинанд за церемонията по погребението на Хенрих Батенберг – брат на покойния княз Александър I и зет на кралица Виктория. Участието на български представители в церемонията е свързано с факта, че покойният принц Хенрих Батенберг е бил полковник на 1-ви пехотен Софийски полк. През ноември 1895 г. принцът заминава за Западна Африка, за да се включи в Англо-ашантската война. Назначен е за военен секретар на командващия британските сили в Западна Африка, генерал сър Франсис Скот. Разболява се от малария, когато експедицията пристига в Прахсу, и умира на 20 януари 1896 г. на борда на крайцера Блонди, закотвен на брега на Сиера Леоне. Погребан е на 5 февруари 1896 г. в катедралата Сейнт Милдред на о-в Уайт.

             След завръщането си, полковник Ангел Панев получава благодарствено писмо от принцеса Беатрис, най-малката дъщеря на кралица Виктория и съпруга на покойния.

             През същата година Ангел Панев е назначен за член на върховната проверовъчна на наборите комисия в 1-ва софийска дивизионна област.

             През 1896 г. племенницата му – Мария Панева (дъщеря на брат му Пантелей) се жени за генерал Пантелей Киселов (по това време капитан). Родената през 1875 г. Мария е възпитаничка на френски пансион в Букурещ, от който се е завърнала неотдавна. Сред най-близките ѝ приятелки в пансиона е красивата Недялка Касабова, една от трите дъщери на Теофана и Теодор Касабови от Свищов. Мария запознава Недялка със своя чичо - обещаващия млад офицер Ангел Панев, участвал заедно с Киселов в Сръбско-българската война. Пламналата между двамата искра прераства в красива любов и нежна привързаност. Женят се през 1898 г. в Свищов. „Панчо Кисела”, както роднините наричат Пантелей Киселов, и семейството му остават сред най-близките хора на Недялка и Ангел Паневи.

             Недялка е с цели 18 години по-млада от съпруга си, крехка и миловидна. Но стои непоколебимо до него в дни на тревоги и изпитания, подкрепя го във всичко, взима смели решения. Любовта им се носи на крилата на десетки мили писма, писани понякога ежедневно, прелитащи от далечните поделения до Свищов и обратно, и изпълнени със съкровена нежност. През 1899 г. се ражда дъщерята Богдана, а през 1900 г. – синът Теодор. Те са голямата слабост и радостта на своя баща. „Нашите ангелчета“ – пише с нежност за тях в писмата си.

             И като съпруг и баща, и като командир, Ангел Панев се отличавал с добър и сговорчив характер. Бил много уважаван и обичан от другарите и подчинените си. Както съобщава Български Търговски вестник, през септември 1901 г. в София се провежда празник на 1-ви пехотен Софийски на Негово Височество княз Александър I полк. На празника като бивш командир присъства и полковник Панев. Когато той си е тръгвал, бил носен от войниците на ръце до файтона.

             През 1898 г. е назначен за командир на 6-ти пехотен Търновски на Негово Царско височество полк.

             В началото на м. март 1900 г. полковник Панев подава молба и от 3 март 1900 г. до 19 март 1904 г. е в запас.

             На 20 март 1904 г. е назначен за командир на 29-ти пехотен Ямболски полк. От началото на м. юни полкът е изпратен на лагер край Карнобат, където полевите условия са много тежки. През този период се обостря значително заболяването му от хемороиди. Има постоянни болки, губи много кръв, отслабва, невъзможно му е да язди кон и да се справя с многобройните си отговорности и задачи като командир на полка. Пише на съпругата си писма, изпълнени с горчивина, тревожни мисли и копнеж по обичното семейство, което се намира в Свищов. Дълбоко привързан към съпругата и децата си, изпълнен с нежни чувства и обич, в писмата му прозира една ранима и емоционална душа, доведена почти до отчаяние от тежкото заболяване и раздялата. Но силното рамо на Недялка му помага да устои. Взима решение да се оперира и през юли 1904 постъпва в санаториума на д-р Михайловски в София. Опериран е, възстановяването протича добре и скоро се завръща отново в полка.

             На 12 май 1905 г. е назначен за командир на 1-ва бригада от 8-а пехотна Тунджанска дивизия.

             През 1906 г. е назначен за бригаден командир в 3-а пехотна Балканска дивизия.

             На 17 ноември 1907 г. е произведен в чин генерал - майор и същия ден подава молба и по собствено желание е уволнен в запаса.

             През 1908 г. купува място на ул. Оборище в София, където през 1909 г. се строи къщата му, по проект на арх. Пенчо Койчев. Арх. Койчев е един от най-авторитетните архитекти през първата половина на XX век. Сред известните негови проекти са Съдебната палата в София, северното крило на сградата на Народното събрание, лятната резиденция в Царска Бистрица, мавзолеят „Свети Георги“ в Плевен, Съдебната палата в Русе и др. В този дом се нанася цялото семейство на генерал Панев, заедно с родителите на съпругата му – Теофана и Теодор Касабови.

             Ангел Панев умира в София, на 26. декември 1911 г. Смъртта му е неочаквана и твърде преждевременна. От цяла България пристигат десетки съболезнователни телеграми, изпълнени с искрено съчувствие и добри думи за покойния Ангелаки.

             Дъщерята на Ангел Панев – Богдана се жени за инж. Иван Табаков, собственик на метална фабрика Титания в София. Синът Теодор завършва електроинженерство в Германия и работи като началник при Дирекцията на трамваите в София. Разстрелян без съд и присъда през 1945 г.

             Домът му, на улица Оборище 35, е възстановен и обявен за паметник на архитектурата от местно значение. Личният архив на генерала е дарен от наследниците на Държавния военно-исторически архив. Табела от черен гранит при входа напомня за един доблестен и храбър човек, оставил светла диря след себе си.

 

 

Служба и военни звания:

На военна служба от 24.04.1878 г

 

Офицерски звания:

10.05.1879 - Прапорщик /подпоручик/;

30.08.1882 - Поручик;

30.08.1885 - Капитан;

17.04.1887 - Майор;

02.08.1891 - Подполковник;

02.08.1895 - Полковник;

17.11.1907 - Генерал-майор

 

Ордени и награди:

Сръбски кралски орден Таково 3 степен на шия (награден 1897);

Орден Свети Александър 4 ст. с розетка (1893);

Орден Свети Александър 5 ст. с мечове по средата (1885);

Орден за заслуга (1888);

Кръст за 10 годишна отлична служба (1890);

Кръст за 20 годишна отлична служба (1899);

Кръст за Възшествието на княз Фердинанд офицерски(1888);

Медал за участие в сръбско-българската война 1885 г. (1887);