Времето своя часовник е спряло
в женско лице от портрет в черно-бяло.

Спрях и в лицето познато се вгледах -
Бяло, Безплътно, Божествено, Бледо.
То ми отвърна с нескрита насмешка -
Чувствено, Черно, Чепато, Човешко.

Чуждо и Близко, Банално и Чудно,
смътно се сливат пред мене лицата.
Двете са мои, но колко е трудно
себе си в тях да познае душата.